Постинг
13.06.2008 19:05 -
Моята история, каквато и да е ...
Незная как да започна...
Аз съм момче на 23 години, нормален съм до колкото e възможно в наши дни.
Та обичам едно момиче, моето момиче. Тя също ме обича, но допуснах много грешки спрямо нея и спрямо 10 месечното ни момченце.
Сега съм сам. Без нея, без приятели, без нищо. Опитваме се по някакъв начин да продължим заедно напред. Или по-скоро просто да продължим.
Грешките ми бяха да се съмнявам в нея, в думата й, в честността й. Сгреших много и сега съжалявам. Много е трудно. Вече не виждам отражението си в очите й, а ме боготвореше, усещам болката й и много ме боли. Липсва ми. Липсва ми семейството, което си имахме тримата.
Толкова много страдание има, толкова много болка. Толкова много проблеми. Мечтая си просто да изчезне болката. Да си върна радостта, живота. Защо се случва така, че само да боли, само проблеми, само гадост? Няма ли малко светлина и за нас? Няма ли капчица щастие и за нас? Защо всички около мен са щастливи, имат всичко, за което мечтаят? Защо аз нямам право на това?
Пиша тук, защото няма с кого да споделя. Вече няма приятели, а само бегли познати. Вече няма щастие, а само на 23 години...
Аз съм момче на 23 години, нормален съм до колкото e възможно в наши дни.
Та обичам едно момиче, моето момиче. Тя също ме обича, но допуснах много грешки спрямо нея и спрямо 10 месечното ни момченце.
Сега съм сам. Без нея, без приятели, без нищо. Опитваме се по някакъв начин да продължим заедно напред. Или по-скоро просто да продължим.
Грешките ми бяха да се съмнявам в нея, в думата й, в честността й. Сгреших много и сега съжалявам. Много е трудно. Вече не виждам отражението си в очите й, а ме боготвореше, усещам болката й и много ме боли. Липсва ми. Липсва ми семейството, което си имахме тримата.
Толкова много страдание има, толкова много болка. Толкова много проблеми. Мечтая си просто да изчезне болката. Да си върна радостта, живота. Защо се случва така, че само да боли, само проблеми, само гадост? Няма ли малко светлина и за нас? Няма ли капчица щастие и за нас? Защо всички около мен са щастливи, имат всичко, за което мечтаят? Защо аз нямам право на това?
Пиша тук, защото няма с кого да споделя. Вече няма приятели, а само бегли познати. Вече няма щастие, а само на 23 години...
А обикновенно важните неща се научват с болка.
Споко, остави миналото назад.
Важното е, че вече знаеш едно нещо което ще ти е полезно занапред, а то е да даваш на хората на които държиш право на лична свобода :)
Ще се оправят нещата, малко време, малко търпение и след два месеца ще чета съвсем друго в блога ти :)
Просто както си го казал тук, искренно - така го кажи и на човека на който все още държиш.
Ще разбере .
цитирайСпоко, остави миналото назад.
Важното е, че вече знаеш едно нещо което ще ти е полезно занапред, а то е да даваш на хората на които държиш право на лична свобода :)
Ще се оправят нещата, малко време, малко търпение и след два месеца ще чета съвсем друго в блога ти :)
Просто както си го казал тук, искренно - така го кажи и на човека на който все още държиш.
Ще разбере .
С много такт, с много търпение, с много вяра и любов...Едва ли ще стане лесно...Но когато наистина искаш нещо, не бива да се отказваш - освен ако наистина това не е краят...
Вярвай , че всичко ще се оправи!!!
И в блога ще срещнеш много приятели:)
Кураж!
цитирайВярвай , че всичко ще се оправи!!!
И в блога ще срещнеш много приятели:)
Кураж!
Изключително много благодаря за думите!!!
цитирайИ наистина- не се отчайвай! Всичко ще се развие както трябва!
цитирайвремето също е добър съветник......усмихни се мисли какво можеш да направиш за близките си..и пиши тук.......не се предавай...........така ще ти е по-леко..дерзай!!!!!!!!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 56
Архив